• Начало
• Велико Търново хотели
  • Хотели в Стария град
  • Хотели Арбанаси
• Препоръчани хотели
  • Бест Уестърн Хотел Премиер
  • Хотел Конкорд
  • Бизнес Хотел Аквая
  • Хотел Арена Търново
  • Хотел Алегро
• Забележителности Търново
  • Царевец
  • Трапезица
  • Възрожденско Търново
• Контакт

Трапезица – втората крепост на средновековната българска столица Търновград

На красивия хълм Трапезица със стръмни и непристъпни склонове, заобиколен от три страни от живописните меандри на река Янтра, се издигали величествените каменни стени и бойни кули на втората крепост от централната укрепителна система на Великия Търновград - славната столица на средновековното Българско царство от 1185 г. до 1393 г., или повече от два века. Той е разположен точно до другия подобен хълм - Царевец, на който се издигали палатите на българските царе и патриарси. Днес Трапезица е все още в процес на проучване и реставрация и тъкмо заради това е идеалното място, където да видите автентични останки от древния български престолен град.

Крепостта на Трапезица се състояла от високи каменни зидове, които правели още по-непристъпни почти отвесните му скалисти склонове. Зидовете били увенчани от големи бойници и подсилени от четириъгълни каменни кули. Нужно е само малко въображение, за да си представите как е изглеждала някога тази всяваща респект у чуждестранните посетители българска твърдина. За да Ви помогнат в тази насока, реставраторите вече са завършили една кула и малка част от каменните стени около нея.

Укреплението има 4 входа, които били защитени от кули с монументални порти. Главният вход е на южния склон, от където по каменен мост над река Янтра край църквата Св. Димитър Солунски се достигало най-бързо до Царевец. Подстъпът до този вход е ставал по специален път изсечен в масивната скала, който може да бъде видян и днес.

Интересен е произходът на името "Трапезица". Според повечето изследователи то произлиза от думата "трапеза". И наистина хълмът със стръмни и почти отвесни скалисти склонове и заравнено било наподобява формата на трапеза.

Археологическите разкопки на Трапезица започват през 19-ти век. Още тогава са разкрити руините от 17 християнски храма. По намерените фрагменти от стенна мазилка се стига до заключението, че те са били пребогато украсени със стенописи и скъпи многоцветни мозайки. Подовете им са покрити с изкусно изработени керамични плочи. В тях са открити и няколко силно фрагментирани надписа на старобългарски език. Най-големи основи има църква № 8. Тя е известна под името "Св. Иван Рилски", защото се предполага, че именно в нея са съхранявани мощите на най-почитания български светец след донасянето им от Средец (София) в Търновград от цар Асен I. За тях със сигурност се знае, че са пребивавали чак до 1469 г. в специално построена църква на хълма Трапезица. Дали това наистина е храм № 8 или някоя от останалите 16 църкви тук вероятно ще покажат бъдещите археологически проучвания.

Освен църквите на Трапезица са разкрити множество основи от богато украсени жилища, в които са живели столичните боляри и висши свещеници. Само преди няколко години екип от археолози ръководен от Константин Тотев разкопа останките от огромен комплекс от сгради, които според някои историци е възможно да са "най-ранния замък на братята Асеневци". Той се издигал в северната част на платото, върху непристъпни високи скали, от които се осъщесвявала охраната на пътя за Арбанаси. Каменните стени на "замъка" са изключително дебели - до 4.5 м, при обичайните за вековете на Късното Средновековие по нашите земи - 2 м. В "дворцовия комплекс" на Трапезица са разкрити различни постройки - жилища, казарми, магазини и една църква (18-та?). Обектът е в процес на реставрация, тъй като камъните са споени с бял хоросан, който през дългите столетия е изветрял и станал много ронлив.