• Начало
• Велико Търново хотели
  • Хотели в Стария град
  • Хотели Арбанаси
• Препоръчани хотели
  • Бест Уестърн Хотел Премиер
  • Хотел Конкорд
  • Бизнес Хотел Аквая
  • Хотел Арена Търново
  • Хотел Алегро
• Забележителности Търново
  • Царевец
  • Трапезица
  • Възрожденско Търново
• Контакт

Царевец - крепостта на старата българска столица

гр. Велико Търново - исторически център

Има места в нашата красива родина, които всеки уважаващ себе си българин трябва да посети. Едно от тях е величественият старопрестолен град Велико Търново. Хълмът Царевец е неговото историческо сърце, това което е Акрополът за Атина например. Той е най-високата и непристъпна част на средновековната ни столица, чиито естественo защитени стръмни скалисти склонове, спускащи се към живописните меандри на река Янтра, са подсилени от яки каменни стени и кули, а зад тях някога се издигали дворците на владетелите на Българското царство и на неговите патриарси, както и величествената патриаршеска катедрална църква.

Първото човешко поселение на Царевец възниква в края на далечното V-то хилядолетие преди Христа или преди повече от 6 хиляди години. Този период от човешката история е известен като Каменно-медна епоха (халколит). Най-ранното писмено засвидетелствано население по нашите земи - траките, се заселва на хълма през Късната бронзова епоха и по-точно през XIII-ти век пр. Хр. или около времето на Троянската война. През втората половина на I-то хилядолетие пр. Хр. тук вече съществува развито тракийско селище, което търгува с отдалечени гръцки градове-държави.

Римляните обичат плодородните земи в равнините, още повече, че за защитата на своите градове и села те разчитат на железните легиони, а не на стръмните скалисти склонове. Затова и големият римски градски център в района - Никополис ад Иструм, е основан не на хълмовете в Търново, а край близкото Търновско село Никюп.

В размирните V, VI и VII век, когато Балканските провинции на Източната римска империя страдат от нападенията на готи, хуни, славяни и българи, Царевец е отново заселен. Някои предполагат, че тук по това време се намира едни от значителните градове на провинция Долна Мизия, носещ звучното тракийски име Зукидава или още Зикидева, който е споменат от Прокопий Кесарийски в неговото историческо съчинение „За строежите”.

Най-ранното българско селище на хълма е основано още през IX-ти век, по времето на Първата българска държава, в чиито граници районът на днешния град Велико Търново влиза още от основаването й при кан Аспарух. След 1185 г. започва изграждането на могъщите крепостни стени, които трябва да защитават резиденцията на българския владетел и чиито отчасти реставрирани останки са видими и днес.

Главната царска твърдина има три порти, като главната от тях е на югозападния скалист провлак на хълма, откъдето и днес е основният достъп за посетителите. Друга по-малка порта има по средата на западната стена. Тя води към църквата Св. 40 мъченици, Асеновата махала и църквата Св. Димитър Солунски, където е обявено възстановяването на Българското царство от братята Асен и Петър. Трета порта има в югоизточния издатък на Царевец. Тя се нарича Френкхисарска порта, защото води към квартала, в който живеели търговци от Италианските градове - републики и други западни земи, наричани от местното население „франки” или „френки”. Кулата, която охранява тази порта, днес е известна под името Балдуинова кула, тъй като някои изследователи на крепостта смятат, че именно в нея бил затворен император Балдуин Фландърски. Той е пленен от цар Калоян след славната победа, извоювана срещу „цвета на западното рицарство” в битката край Одрин през 1205 г., мълвата за която отекнала в цяла средновековна Европа.

На най-равната и широка тераса в централната част на Царевец са видими основите от големия Дворцов комплекс, където живеели българските царе, техните семейства и прислугата. Той се състои от няколко главни сгради. Най-голяма и най-представителна е Тронната зала. Следват Дворцовата църква и Царските покои. Целият Дворцов комплекс е ограден от яка каменна стена с две кули и два входа - от южната и северната му страна.

В най-високата част на хълма се издига Патриаршията. Тя се състои от главната църква, в която служел главата на Българската автокефална църква през 13-ти и 14-ти век и резиденциална част - там където той и други висши свещеници живеели.

Цялостното проучване и реставрационни работи на Царевец започват още през 30-те години на 20-ти век и продължават половин век до 1981 г., когато в чест на 1300-годишнината от основаването на Българската държава на Балканския полуостров царската крепост е отворен за посещения.

Сред най-могъщите владетели ръководели държавата от тук са царете Петър, Асен, Калоян, Иван Асен II и Иван Александър.

Изключително популярен е аудиовизуалният спектакъл „Царевград Търнов - Звук и светлина”, при който чрез осветяване на хълма, крепостните стени и кулите в различни цветове, придружено от различно озвучаване, се цели да се представят славните и драматичните моменти от средновековната история на България. Спектакълът е проектиран от българо-чешки екип начело с известния наш режисьор и кино оператор Въло Радев. Представен е за първи път през 1985 г. по случай 800-та годишнина от въстанието на братята Асен и Петър (1185 г.), което довежда до възстановяване на Българската държава.