• ../../img/hotelimg/zab/varna/rimskitermi/pic01.jpg

  • ../../img/hotelimg/zab/varna/rimskitermi/pic02.jpg

  • ../../img/hotelimg/zab/varna/rimskitermi/pic03.jpg

  • ../../img/hotelimg/zab/varna/rimskitermi/pic04.jpg

  • ../../img/hotelimg/zab/varna/rimskitermi/pic05.jpg

  • ../../img/hotelimg/zab/varna/rimskitermi/pic06.jpg

  • ../../img/hotelimg/zab/varna/rimskitermi/pic07.jpg

  • ../../img/hotelimg/zab/varna/rimskitermi/pic08.jpg

  • ../../img/hotelimg/zab/varna/rimskitermi/pic09.jpg

  • ../../img/hotelimg/zab/varna/rimskitermi/pic010.jpg

  • ../../img/hotelimg/zab/varna/rimskitermi/pic011.jpg

  • ../../img/hotelimg/zab/varna/rimskitermi/pic012.jpg

  • ../../img/hotelimg/zab/varna/rimskitermi/pic013.jpg

Местоположение - кликнете върху картата:

Римски терми, Варна

Гръцка махала, кръстовището на улици Сан Стефано и Хан Крум

Дори и да не се интересувате от археологически руини, и да не намирате в тях нищо повече от купчина стари камъни, заслужава си да посетите Римските терми във Варна. Тези останки от далечното време на Римската империя и по-точно от периода на големия икономически разцвет в Балкански й провинции - края на II-ри - началото на III-ти век след Христа, се нареждат сред най-добре запазените архитектурни паметници от античността по нашите земи.

Местоположението на Римските терми е в старата част на Варна, югоизточно от центъра, с вход откъм пресечката на ул. Сан Стефано с ул. Хан Крум, в Гръцката махала, близо до морето, пристанището и Морската градина. Отворени са за посещение всеки ден от 10:00 сутринта до 5:00 вечерта. Входната такса е 4 лв за възрастни и 2 лв за деца, студенти и пенсионери.

Термите на Одесос (древногръцкото име на Варна, използвано и от римляните) са най-голямото римско съоръжение от този тип на Балканския полуостров. Според археолозите проучили комплекса той представлява голяма сграда с много помещения и сводово покритие. Построена по традиционните римски строителни технологии от това време - каменен зид, подравняван от по няколко реда плоски печени тухли. Сводовете, арките, басейните и някои други части на баните са изградени изцяло от тухли. За спойка е използван здрав римски хоросан - тогавашния бетон. Височината им достигала повече от 20 метра, а площта, която заемат е над 7 хиляди кв. метра. Този античен балнеологичен център е използван около едно столетие - до края на III-ти век, когато множество варварски нашествия от север разстроили живота в Долна Мизия, римската провинция, в която влизала по-голяма част от територията на днешна Северна България. Одесос бил сред най-важните градски центрове в тази провинция, едно от нейните главни пристанище. Той запазил известни права на самоуправление като стар гръцки полис - колония на Черно море, можел да сече собствени монети, но изглежда изпитвал и силно влияние на римската култура, за което свидетелства наличието на такива големи терми.

Особено впечатлява сложната и много умело изградена отоплителна система на Римските терми във Варна. Тя е от т. нар. вид - хипокауст и се състои от специален двоен под и кухи стени, където през тунели и широки глинени тръби циркулирал топъл въздух идващ от помещенията с пещи, извън главната сграда. Огънят в тези пещи бил постоянно поддържан с помощта на робски труд. Така цялата огромна сграда на баните била перфектно отоплена и в най-студените зимни дни. Посетителите първо влизали в просторно предверие, което изпълнявало и ролята на естествена преграда пред студения въздух отвън. След това се преминавало в голяма зала - балестра. Тук се провеждали срещи между първите мъже на града, при които се дискутирали важни политически и делови въпроси или просто се водели приятелски разговори. Следвали разнообразни помещения с топли и студени басейни, сауна, места за масажи, а се предполага, че не са липсвали и услугите на платените жрици на любовта.

Руините на Римските терми в морската столица привличат интереса на археолози, историци и любители още след Освобождението, а вероятно и преди това. Още в началото на XX-ти век австрийският учен и пътешественик Калинка, описва останките. Първите археолози, които се захващат да проучат и популяризират обекта са чехите братя Шкорпил и най-вече Карел Шкорпил, който за известен период от време живее във Варна. Днес термите се смятат за напълно проучени. Със сигурност в съседство на тях е имало и други големи обществени сгради на античния Одесос, които за съжаление не могат да бъдат разкопани, тъй като са под съседните църкви и жилищни кооперации.

Сред ценните находки при проучване на Римските терми е каменен постамент с надпис, който показва, че на него някога се издигала бронзова статуя на градския магистрат Клавдий Аквила, който бил основен спонсор за организирането на големи обществени игри. Намерени са няколко цели или фрагментирани каменни статуи на боговете Виктория, Меркурий и Херакъл, които вероятно са украсявали просторната зала - балестра и са й предавали тържественост. Откритите при проучвания надписи на старогръцки свидетелстват, че в термите имало храм на здравеносните богове Асклепий и Хигия.

Освен туристическа забележителност днес Римските бани във Варна служат и като летен театър, място на разнообразни културни и обществени прояви.

Споделете с ваши приятели в социалните мрежи: