-
../../img/hotelimg/zab/varna/morskagradina/pic01.jpg
-
../../img/hotelimg/zab/varna/morskagradina/pic02.jpg
-
../../img/hotelimg/zab/varna/morskagradina/pic03.jpg
-
../../img/hotelimg/zab/varna/morskagradina/pic04.jpg
-
../../img/hotelimg/zab/varna/morskagradina/pic05.jpg
-
../../img/hotelimg/zab/varna/morskagradina/pic06.jpg
Морска градина, Варна
Ако отидете във Варна и не се разходите в Морската градина, то все едно не сте били там. Този красив крайморски парк е един от най-известните символи на града. Той се простира по почти цялото крайбрежие на морската столица и със своите прохладни алеи и пейки, от които се разкриват прекрасни гледки към морето и корабите, е любимо място за разходки както за варненци, така и за гостите на града. Добре поддържан, паркът а засаден с многобройни видове растителност. Впечатление правят средиземноморските растения, които му придават допълнителна романтика и дори лека екзотика. За привлекателността на градината допринасят и културните забележителности на нейната територия като Военно-морския музей, Делфинариумът, Аквариумът, Летният театър и Алпинеумът, както и спортните съоръжения: футболно и баскетболно игрище, тенис кортове. В парка ще откриете и зоологическата градина на Варна, обсерваторията с планетариума и балнеологичния център.
Историята на Морската градина във Варна започва няколко години след Освобождението, когато в началото на 80-те години на 19-ти век, тогавашният кмет на града Михаил Колони решава да създаде парк за разходки край морето до сградата на театъра. Според разбиранията тогава Общинският съвет на гарда приема идеята на кмет с голяма доза скептицизъм като нещо не толкова нужно и не толкова належащо, отпускайки само незначителна сума пари. Но настойчивостта на градоначалника и неговото обкръжение надделяват в крайна сметка и скоро за бъдещия приморски парк е обособена сравнително голяма територия от около 26 декара. Засадени са 130 дървета.
Един от съратниците на Варненския кмет за създаването на градината е небезизвестния археолог Карел Шкорпил, който тогава живее във Варна. Именно той извиква своя съотечественик талантливия чешки ландшафтен архитект Антон Новак, прочул се с озеленяването на дворците Шьонбрун и Белведере в град Виена. Той картографира терена на бъдещия крайморски парк и засажда първите редки растителни видове. Скоро от много области на България и Средиземноморието се докарват разнообразни дървесни видове и редки цветя. Като признателност към заслугите на Антон Новак за изграждането на Морската градина общината му построява през 1899 г. къща до входа на парка, която може да се види и днес точно до сградата на радио Варна.
С годините крайморският парк се разраства а градът се развива като един от най-популярните български морски и балнеоложки курорти. Направени са водоскок и няколко чешми, където гражданите да се разхладят и утолят жаждата си по време на летните си разходки. Всички алеи са осветени. Създадена е и т. нар. Възрожденска алея, където са издигнати редица паметници на известните български възрожденци: Св. Паисий Хилендарски, Георги Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Георги Бенковски, Стефан Караджа, братя Миладинови и др.
След 1944 г. в най-високата част на Възрожденската алея е издигнат партизански паметник, посветен на загиналите „антифашисти”. Впоследствие се налага традицията гостуващите на града руски космонавти да засаждат иглолистни дръвчета край него. Там все още расте и дърво посадено от първия български космонавт - Георги Иванов.
Още в началото на 20-ти век в Морската градина е построен Аквариумът, към който работи специален Институт по рибни ресурси към Българската академия на науките. През 20-те години на века варненци и гости на града могат вече на играят тенис на кортовете в градината. През 50-те и 60-те години в парка са създадени Военно-морският музей и Зоологическата градина. Скоро след това в Морската градина врати отварят астрономическа обсерватория и планетариум.
