• Начало
• Варна хотели
  • Варна хотели до плажа
  • Бизнес хотели Варна
  • Романтични хотели Варна
• Препоръчани хотели
  • Гранд хотел Мусала Палас
  • Хотел Модус
  • Хотел Сплендид
  • Хотел Голдън Тюлип
  • Хотел Дионис
• Забележителности Варна
  • Катедрала Св. Успение Богородично
  • Църква Св. Николай Мирликийски
  • Археологически музей
  • Морска градина
  • Римски терми
  • Паметник на цар Калоян
  • Варненски драматичен театър
  • Аладжа манастир
  • Побити камъни / Дикилиташ
• Контакт

Катедрала Св. Успение Богородично, Варна

Катедралният храм Св. Успение Богородично във Варна се е превърнал в един от най-популярните символи на града. Неговите медни кубета със златен блясък се виждат от различни точки на морската ни столица и прибавят още към нейната красота. Площадът пред катедралата е любимо място за срещи на варненци и гостите на града. Тя е седалище на Варненско-Преславския митрополит. Отворена е за посещение всеки ден, като входът е свободен. Ако искате да снимате красивите стенописи вътре трябва да заплатите 5 лв.

След приемането на Християнството в България при кан (княз) Борис-Михаил Варна се превръща в един от най-изявените религиозни центрове на обширната държава, която се простира от устието на река Днестър и Северното Черноморие до покрайнините на Драч (дн. гр. Дуръс) и Адриатическото крайбрежие на днешна Албания. Когато българските земи падат под османска власт, много църкви във Варна са превърнати в джамии или срутени. По време на късното Възраждане и борбите за църковна независимост във Варна е построен нов храм - Св. Архангел Михаил (1865 г.), в който богослужението за първи път в града се извършва изцяло на български език, а не на гръцки.

Идеята за издигането на голяма представителна църква, която да отговаря на значението на важния черноморски град, идва веднага след Освобождението. По инициатива на Варненско-Преславският митрополит Симеон и няколко градски първенци през 1879 г. е свикана събрание на варненските граждани православни християни, на което е избрана комисия в състав: председател митрополит Симеон и членове господата Величко Христов, Янаки Жеков, Перикли Хавезов, Сава Марков, Антон Недялков, Христо Нейков и Ганчо Ненов. Основната грижа на комисията е събирането на средства за построяване на църквата. Тя решава бъдещият храм да се издига на площада до градския часовник.

Първият камък на катедралата е положен тържествено от Българския княз Александър I Батенберг през 1880 г. Князът одобрява и един от двата архитектурни плана предоставени му от комисията, а именно проекта на архитект Иван Петрович Маас от Одеса, който бил изработен по подобие на Петерховския храм в Санкт Петербург.

По предложение на монарха е променено и мястото. Избрано е празното пространство между тогавашните казарми и нова махала, където храмът ще има по-добра видимост. Новата църква е кръстена "Св. Успение Богородично" в чест на руската императрица Мария Александровна, съпруга на Александър II (Цар Освободител) и леля на Българския княз Александър I Батенберг.

Огромните средствата за този величествен и до днес храм са събирани главно чрез дарения от всички жители на града и цялата епархия на Варненско-Преславския митрополит. Сред най-големите ктитори / дарители се нареждат самият български княз, митрополит Симеон и заможните граждани Величко Христов, Перикли Хавезов, Харалан Лефтеров, Янаки Жеков. За допълнително набиране на пари е организирана и специална томбола със 150 хиляди билета продадени във всички български земи и чужбина. Според отчетите за цялостното изграждане на катедралата са похарчени повече от 324 хиляди тогавашни лева.

В строителните работи на катедралния храм вземат участие голям брой майстори. Първоначално те са ръководени от варненеца Янко Костанди. По-късно, през 1884 г. известният майстор - строител на църкви - тревненеца Генчо Кънчев завършва строежа. За строителен материал са използвани главно дялани камъни от съборените турски крепостни стени на Варна. Фасадата е облицована с каменни блокове добити от кариерите в близките села Куманово и Любен Каравелово. Колоните, които поддържат купола вътре в храма са изработени от камък добит от местността Ташлъ тепе, североизточно от града. Външните колони са от камък докаран от околностите на гр. Русе. Сводовете са изградени от варовиков бигор. Кубетата на главния купол, страничните куполи и камбанарията са покрити с медна ламарина, която има златен блясък.

Като архитектурен план катедралата "Св. Успение Богородично" представлява кръстокуполна църква с внушителни за времето си, а и до днес, размери. Първата служба в нея е проведена през 1886 г.. Работата по вътрешната украса и изписването на храма продължава и след тази година. Много икони са поръчани от известни ателиета в Руската империя. Иконостаса и трона на митрополита са дело на братята Филип и Васил Филипови. Балконът вътре в храма е добавен през 1915 г. Катедралният храм е официално осветен през 1919 г. от Варненско-Преславския митрополит Симеон, Браницкия епископ Климент и Левкийския епископ Варлаам. Камбанарията е довършена през 40-те години на 20-ти век. Тогава е продължено и изографисването на катедралата от екип талантливи български и руски художници под ръководството на проф. Николай Ростовцев. Витражните прозорци с образите на Св. Св. Кирил и Методий на северната стена, св. Климент и св. Ангелари на южната са поставени едва през 60-те години на миналия век.