• Начало
• Варна хотели
  • Варна хотели до плажа
  • Бизнес хотели Варна
  • Романтични хотели Варна
• Препоръчани хотели
  • Гранд хотел Мусала Палас
  • Хотел Модус
  • Хотел Сплендид
  • Хотел Голдън Тюлип
  • Хотел Дионис
• Забележителности Варна
  • Катедрала Св. Успение Богородично
  • Църква Св. Николай Мирликийски
  • Археологически музей
  • Морска градина
  • Римски терми
  • Паметник на цар Калоян
  • Варненски драматичен театър
  • Аладжа манастир
  • Побити камъни / Дикилиташ
• Контакт

Археологическият музей във Варна

Варна 9000, бул. Мария Луиза 41

Археологическият музей във Варна може да се похвали с една от най-богатите колекции от археологически артефакти в страната. Той се нарежда сред най-посещаваните български музеи и е задължителна част от всяка туристическа обиколка на морската ни столица.

Историята му започва в далечната 1887 г, когато по инициатива на едни от основателите на българската археологическа наука - Карел Шкорпил и Янани Явашов, общината във Варна взема решение да учреди музейна сбирка към Градската библиотека, в която да се изложат паметниците събрани от учители и ученици на Мъжката гимназия, както и многото новооткрити археологически материали при строежа на жп линията Разделна – Девня. Скоро обаче, по искане на правителството на Княжество България, колекцията е изпратена в новооснования Народен музей в София.

През 1894 г. отново по инициатива на Карел Шкорпил е организирана нова музейна сбирка, която вече се помещава в новопостроената сграда на Девическата гимназия. В тази красива къснобарокова сграда в центъра на града музеят остава с известни прекъсвания и до днес (в периода между 1952 г. и 1983 г. той се помещава в сградата на старото начално училище на ул. Шейново). Извънредно богатата му експозиция заема вече всички етажи и зали на зданието, а нейната кулминация безспорно е световно известното съкровище от Варненския халколитен некропол, след чието откриване светът започва да говори за много древна цивилизация зародила се в земите покрай българското Северно Черноморие.

През 1972 г. при изкопни работи на северния бряг на Варненското езеро и само на 500 метра от водите му - в западните покрайнини на града, багеристът Райко Маринов случайно попада на разпилени в пръстта златни накити, медни предмети и кремъчни сечива. Оказва се, че е открил много древен гроб на знатна особа. Предметите са предадени на музея, а на мястото на откритието идват археолозите и ентусиазирано започват мащабни спасителни разкопки. Те и до днес не са напълно приключили и некрополът не е изцяло проучен, но откритите артефакти са достатъчни, за да се обяви откритието за сензационно. След 1989 г. и разтварянето на България към света с интерпретирането на тези уникални находки се заемат все повече световни авторитети в археологията. Категорично е заключението, че североизточните български земи са били в центъра на една от най-древните цивилизации не само в Европа, но и на останалите континенти, възникнала повече от хиляда години преди тези в Месопотамия и Египет.

Селището, в което са живели хората погребани във Варненския халколитен некропол, все още не е локализирано. Предполага се, че се е намирало под днешното ниво на езерото. От некропола са проучени повече от 225 гроба като се предполага, че техният брой е не по-малко от 350. Древното гробище се разпростира на голяма площ от над 10 декара. Проучванията са ръководени от Иван С. Иванов. Най-сензационната част от откритите находки са 3010-те златни предмета с общо тегло на 6.5 кг, определени от учените като най-старото обработено злато в историята на човечеството. Наистина и преди 1972 г. са откривани отделни златни предмета от тази епоха в различни части на Югоизточна Европа и Азия, но количеството на всички тях заедно е далеч по-малко от намереното край Варненското езеро.

Гроб №43 на некропола от Варна притежава най-богатия инвентар. Той е и единствения, при който е извършенo погребение чрез трупополагане. Скелетът заедно с целия инвентар е пренесен и изложен във вида, в който е открит, в отделна витрина на Археологическия музей в морската столица. Погребан е мъж на възраст от около 50-60 години. За задгробния му живот той е снабден с цели 1011 предмета от чисто злато, които имат общо тегло от над 1.5 кг. Сред тях впечатление правят масивните златни гривни, златният фалос и най-вече златният скиптър - категоричен белег на властта, която имал приживе погребаният индивид. Последният предмет е истинска сензация в праисторическата археология. Той, заедно с още един подобен златен скиптър от символичен гроб в същия некропол, са най-ранните неоспорими символи на високо социално положение и власт в човешката история. Наличието на златния фалос дава основание да се предполага, че погребаният знатен мъж е изпълнявал длъжността и на върховен жрец, чието задължение било да опложда великата богиня Майка (Земята) и така да осигурява плодородие за своя народ. В гроба са открити и стотици мъниста от черупката на рядката средиземноморска мида Спондилус, обковки за лък, дълъг нож от кремък и брадви от мед - метал който все още се добивал трудно и бил изключително скъп.

Силен интерес у изследователите събужда големият брой на т. нар. символични гробове или кенотафи във Варненския некропол. В тях липсват каквито и да е човешки останки за сметка на големия брой погребани накити, оръжия и сечива. Само в три от тях (най-богатите) са открити няколкостотин предмети от злато, които имат общо тегло почти 3.5 кг. Сред тях е вторият златен скиптър, гривни за ръце и крака, множество антропоморфни и зооморфни апликации за дрехи, халки, диадеми и др.

В някои от кенотафите са открити само изображения на човешко лице, които според повечето археолози символизират покойника, който е загинал далече от родината, а най-вероятно в морето. Тези „маски” са изработени от неизпечена глина с добре оформени нос и уши. Устните са пресъздадени със златни пластинки и златни гвоздейчета, ушите са украсени със златни обеци - халки, очите са изобразени с кръгли златни пластини, а на челото обикновено е поставена златна диадема. На шията са окачени златни „амулети” с антропоморфна форма. По своя вид тези изображения на човешки лица са уникални за археологическата наука. И досега Варненският некропол поставя пред своите изследователи много повече загадки, отколкото ясна информация за живота на хората оставили го. Според някои гробовете принадлежат на владетели - жреци, засвидетелствани при траките от много по-късна епоха. Те смятат, че тяхната социална роля била да са посредници между земния свят на живите и отвъдния свят на мъртвите. Последният оказвал силно влияние върху видимия свят. От него зависело благополучието или нещастието на живите. Затова, когато се случело някакво бедствие или настъпел хаос в обществото на тези хора, те извършвали символично (или реално?) погребение на своя предводител - жрец, с което целели да възстановят реда и да върнат благополучието за своя народ.

Далеч по-логично и вероятно е обяснението, че хората оставили халколитния некропол край Варна били търговци на наскоро открития от човека метал - медта. Този метал все още бил много рядка и скъпа суровина. Начинът му на добив и обработка се пазел в дълбока тайна. В подкрепа на тази теория са и близките находища на медна руда, за които е доказано, че са използвани от хората през тази епоха. Вероятно те са първите, които разпространили оръжията и сечивата от новия метал на Балканския полуостров и в Европа, което ги направило много богати и създало материалната база за зараждането на първата европейска цивилизация. Те имали търговски контакти с различни райони на Средиземноморието, за което свидетелства изобилието сред гробните находки на рядката средиземноморска мида Спондилус. Според някои учени тези миди били първите парични средства използвани от човека. Хората, които загивали в морските бури, кръстосвайки на корабите си Черно и Средиземно море, били символично погребвани в некропола.

Археологическата култура на хората оставили богатия Варненски некропол просъществува от края на V-то хилядолетие до края на IV-то хилядолетие преди Христа, т. е. от преди повече от 6 000 години до преди около 5 000 години! От времето на нейния крах, учените откриват опожарени пластове. Вероятно забогатяването на тези области привлякло войствени нашественици от север, които завладели Източните Балкани. Други археолози са на мнение, че някакъв природен катаклизъм - земетресение или силно покачване на морското ниво довел до изчезването на тези хора и тяхната цветуща праисторическа цивилизация, на която единствено и липсвала писмеността.