• ../../img/hotelimg/zab/sofia/rotondasvgeorgi/pic01.jpg

    Източна фасада

  • ../../img/hotelimg/zab/sofia/rotondasvgeorgi/pic02.jpg

    Поглед от североизток

  • ../../img/hotelimg/zab/sofia/rotondasvgeorgi/pic03.jpg

    Поглед от югоизток

  • ../../img/hotelimg/zab/sofia/rotondasvgeorgi/pic04.jpg

    Поглед от северозапад - вижда се входа от запад

  • ../../img/hotelimg/zab/sofia/rotondasvgeorgi/pic05.jpg

    Северна фасада

  • ../../img/hotelimg/zab/sofia/rotondasvgeorgi/pic06.jpg

    Интериор - иконостас

  • ../../img/hotelimg/zab/sofia/rotondasvgeorgi/pic07.jpg

    Стенописи - изображение на ангел под купола (X-ти век)

  • ../../img/hotelimg/zab/sofia/rotondasvgeorgi/pic08.jpg

    Интериор - стенописи

  • ../../img/hotelimg/zab/sofia/rotondasvgeorgi/pic09.jpg

    Изглед на ротондата Св. Георги по време на Освобождението

Местоположение - кликнете върху картата:

Църква Св. Георги Победоносец / Ротонда, София

Църквата посветена на Св. Георги Победоносец, известна още като Ротондата заради кръглия архитектурен план на нейната централна и най-голяма част, е разположена в сърцето на София. Тя се намира във вътрешния двор на Президентството, на няколко метра под съвременното ниво на града и е част от цял архитектурен комплекс от археологически паметници, който освен нея включва и основите на голяма базилика (вероятно с обществени функции), по пода на която има след и от специална отоплителна система - т. нар. хипокауст, както и каменната настилка на една от главните улици в антична Сердика, снабдена със специално изградена улична канализация. Всички те са част от "Константиновия квартал" на древния град. Самата императорска резиденция на Константин Велики e идентифицирана в останките под близкия хотел Рила.

Няма единно мнение относно датировката и произхода на Ротондата Св. Георги. Според някои изследователи тя е построена като езически храм още през III-ти век (римските храмове с кръгъл план са били широко популярни, а най-известният от тях е Пантеонът в Рим). След Миланския едикт от 313 г. и приемането на Християнството за равноправна и официална религия, била преустроена в баптистерий, в който били кръщавани в новата вяра голяма част от жителите на Сердика. Други смятат, че Ротондата е построена в началото на IV-ти век като мартириум - малка църква - параклис, в която се съхраняват мощите на светец, загинал като мъченик за Христовата вяра.

Така или иначе църквата Св. Георги в София е един от първите християнски храмове в света, който за наше щастие е напълно запазен. Построяването му съвпада с големия разцвет на античния град Сердика в края на III-ти и по-голямата част от IV-век, когато той става столица на провинция Вътрешна Дакия, а след това и един от любите градове на император Константин Велики. Последният често пребивава в Сердика и управлява огромната империя от там. Според изворите императорът дори обичал да казва: "Моят Рим е Сердика".

Сердика изпъква и като един от най-важните религиозни центрове в Римската империя, когато в 343-344 г. тук се провежда прочутият Сердикийски събор с участието на духовенство от всички провинции на огромната държава. Вероятно църквата Св. Георги е играла важна роля по времето на това събитие.

В X-ти век в София (тогава Средец) са донесени мощите на най-почитания български светец - Св. Иван Рилски. Това е сторено в края на века, по времето цар Самуил, когато в Средец се премества българският патриарх Дамян-Гаврил. Смята се, че мощите на светеца покровител на българите са първоначално тържествено положени именно в църквата Св. Георги. В Сердика те остават до 1183 г., когато са заграбени от унгарците и пренесени в тогавашния техен престолен град - Естергом.

През XV-ти век в Ротондата са погребани и мощите на сръбския крал - светец Стефан Урош II Милутин, но скоро те са преместeни в съседната църква Св. Крал, чиито наследник е днешната катедрала Св. Неделя.

По време на Османското владичество и по-точно през XVI-ти век църквата Св. Георги е превърната в джамия. След известни разрушения, вероятно от земетресение или земетресения, тя е изоставена от турците през XIX-ти век. След Освобождението е реставрирана и започва отново да функционира като православен храм.

Ротондата има усложнен, но симетричен архитектурен план. Построена е от специално приготвени червени печени тухли с различна форма, споени с хоросан. Има централно кръгло помещение с купол, което е стъпило върху четириъгълна основа. Допълнително към четирите ъгъла е прибавена по една полукръгла ниша. Куполът на църквата има височина от почти 14 метра.

Изключително интересни са запазените фрагменти от поне 5 слоя стенописи вътре в храма. Първият от тях се състои от растителни декоративни мотиви и датира от IV-ти век. Следва друг от X-ти век, от който е запазен само един ангел, изрисуван точно под купола. Неговият изкючително одухотворен човешки образ дава основание на някои изследователи да смятат, че тази творба надминава много по-късните стенописи в Боянската църква и дори произведенията на Италианския проторенесанс. Този стенописен фрагмент е сред малкото оцелели от времето на т. нар. Златен век на Първото българско царство и ни дава ясна представа за високите умения на тогавашните зографи. Следват стенописи от XI-XII-ти век, XIV-ти век и орнаментална декорация от времето, когато църквата била превърната в джамия.

Раннохристиянски храм, подобен на църквата Св. Георги в София е Ротондата в Солун. Тя има почти същия архитектурен план, но със значително по-големи размери, изградена е със същите строителни техники и носи името на същия светец.

Споделете с ваши приятели в социалните мрежи: