• http://www.bgtraveller.com/img/hotelimg/zab/sofia/serdica/pic01.jpg

    Ротондата и основите на трикорабната базилика в двора на Президентството

  • http://www.bgtraveller.com/img/hotelimg/zab/sofia/serdica/pic02.jpg

    Лапидариум пред входа на Археологическия музей

  • http://www.bgtraveller.com/img/hotelimg/zab/sofia/serdica/pic03.jpg

    Площад Света Неделя

  • http://www.bgtraveller.com/img/hotelimg/zab/sofia/serdica/pic04.jpg

    Източна порта на Сердика - подлеза на Президентството

  • http://www.bgtraveller.com/img/hotelimg/zab/sofia/serdica/pic05.jpg

    Амфитеатъра на Сердика

  • http://www.bgtraveller.com/img/hotelimg/zab/sofia/serdica/pic06.jpg

    Амфитеатъра на Сердика

  • http://www.bgtraveller.com/img/hotelimg/zab/sofia/serdica/pic07.jpg

    Църквата Св. София

  • http://www.bgtraveller.com/img/hotelimg/zab/sofia/serdica/pic08.jpg

    Лапидариума в Докторската градинка

Разходка сред църквите и развалините на римска Сердика

Предлагаме Ви как да уплътните свободното си време докато сте в центъра на София с една приятна и отморяваща разходка сред археологическите паметници останали, за да ни напомнят за славното минало на нашата столица, горд наследник на големия античен град Сердика.

Най-ранното известно население на Софийското поле е тракийското племе серди. Именно тези траки, които според Херодот живеели при изворите на река Стримон (дн. Струма, която извира от Витоша), взели участие в похода на персийския цар Ксеркс в Елада през 80-те години на 5-ти век преди Хр. Едно от средищните селища на сердите се намирало край топлите минерални извори в центъра на съвременна София. Според някои изследователи още тогава или най-късно през Елинистическата епоха (края на IV-ти - I-ви век пр. Хр.) това селище придобива облика на град, благоустроен по стандартите на старогръцките полиси. Подобно твърдение засега не може да бъде подкрепено от преки археологически или писмени исторически данни.

Сигурен обаче е фактът, че след завладяването на днешните български земи от римляните и образуването на провинция Тракия около 45 г. след Хр. Сердика е вече значително градско средище. Като такова тя е официално утвърдена при император Марк Улпий Траян (98 – 117 г.), когато получава официалния статус Улпия, произлизащ от неговото бащино име и гарантиращ правото на известно самоуправление . През втората половина на II-ри век Улпия Сердика била укрепена с яки крепостни стени за защита от надвисналата варварска заплаха от земите северно от Долен Дунав. Истински разцвет градът достига в края на III-ти век, когато става столица на новообразуваната след изтеглянето на римляните от отвъддунавските земи провинция Вътрешна или Средиземноморска Дакия. По времето на император Константин Велики (306 -337 г.) Сердика е вече толкова голям и важен административен център, че императорът често пребивава в нея и управлява от там огромната държава, простираща се от Месопотамия (дн. Ирак) до Атлантическия океан и Британските острови. Константин Велики, който произхожда от недалечния град Найсус (дн. Ниш в Сърбия), бил често чуван да казва: "Моят Рим е Сердика".

След приемането на Християнството за официална, а подир това и за единствена религия в империята, сторено от същия император, Сердика е избрана за домакин на големия църковен събор, който се провел в 343-344 г. Тук се стекло духовенство от всички краища на огромната империя, за да обсъди и уеднакви нормите на новата държавна религия. Събитието останало в историята като Сердикийски събор и в негова чест една от централните улици на столицата днес се нарича Съборна.

Може да започнете Вашата разходка от Националния археологически институт с музей на ул. Съборна №2 (точно срещу стражата на Президентството), пред централния вход, на който е подреден лапидариум - открита експозиция от каменни паметници от древна Сердика намерени в различни части на града. Тук ще видите разнообразни архитектурни детайли (части от колони, капители, фризове и др.), посветителни надписи, бази от статуи, каменни пейки, саркофази и много други.

След като разгледате лапидариума пред Археологическия музей, пресечете жълтите павета на ул. Леге към Президентството и влезте в неговия вътрешен двор. Тук ще намерите най-добре експонираната компактна група руини от древна Сердика. Те са част от т. нар. Константинов квартал, където била и самата императорска резиденция. Предполага се, че останките от последната се намират под близкия хотел Рила. В двора на Президентството ще видите най-старата запазена сграда в София. Това е църквата Св. Георги или т. нар. Ротонда. Предполага се, че е построена още през III-ти век като езически храм. В първата половина на следващия IV-ти век, когато Християнството е вече единствена религия в империята, тя е преустроена в църква. Има много интересен архитектурен план, състоящ се от централно кръгло помещение с купол, което е стъпило върху четириъгълна основа. През Средновековието в тази църква се съхранявали за известен период от време мощите на най-тачения български светец - Св. Иван Рилски, донесени тук от цар Самуил. Запазени са няколко пласта от стенописи. Най-ранните са от IV-ти век, а най-интересните са от X-ти век, изписани по времето на цар Симеон, или цар Петър.

До Ротондата ще Ви направят впечатление основите на голяма, вероятно обществена сграда с план на трикорабна базилика. Тя била отоплявана от типичната римска подова и стенна отоплителна система - хипокауст, чиито четириъгълни подпорни колонки са много добре запазени по пода й. До нея е ясно различима част от една от главните улици на римска Сердика, в страни от която се виждат и следи от уличната канализация на града.

След като разгледате всичко в двора на Президентството, излезте от другия изход към улица Съборна и тръгнете на дясно по нея. След няколко метра ще стигнете площада пред катедралата Св. Неделя и хотел Шератон. Под него са останките от центъра на римския град, които за съжаление не могат да се видят днес. Документирани са основите на огромна обществена сграда под самия площад и под църквата Св. Неделя. При строежа на Шератон са разкрити останките от сградата на градския съвет - булевтерион. На отсрещната страна на бул. Витоша, под голямата банкова централа се съхраняват фрагменти от повече от 40 статуи на боговете Дионис, Аполон, Афродита, Тюхе и Атина, които били почитани в храм или храмове на това място.

От тук тръгнете по бул. Мария Луиза в посока към Централна гара. Скоро ще стигнете то Централни хали - действащ покрит пазар от началото на XX-ти век, от ляво след пресечката с ул. Пиротска. В неговия подземен етаж са експонирани реставрираните останки от северозападната крепостна стена. Тя е изградена в смесен градеж от полуобработени и необработени речни камъни, изравнявани от редове тухли, спойката е от здрав римски хоросан. Подсилена е от кръгли, триъгълни и петоъгълни кули в ъглите, по фланговете на портите и на определено разстояние по протежение на стената. В VI-ти век при император Юстиниан I, крепостта била допълнително подсилена с допълнителен външен пояс, изграден само от тухли и имащ дебелина от 1.8 м. Смята се че градските стени достигали височина от 12 м, което правило Сердика един много добре защитен градски център. Точно под кръстовището на бул. Мария Луиза и ул. Искър (пред Халите) са останките на северозападната порта, фланкирана от две кръгли кули, но за съжаление те не са разкопани и проучени.

От централния вход на Халите на бул. Мария Луиза, пресечете и тръгнете по ул. Искър в посока изток към ул. Сердика. От дясно на Вас ще остане джамията, градската баня и минералните извори. На тяхната територия се намирали римски терми и храм посветен на боговете на медицината Асклепий, Хигия и Аполон Лечител. Тук е открита и интересна статуя на последния с тояга, около която се увива змия - атрибут смятан за олицетворение на неговата лечителска сила.

Там където ул. Искър достига ул. Сердика, ще видите разкритите основи и части от суперструкцията (надземния градеж) на североизточния ъгъл на укрепения град. Тук стената е подсилена от една кръгла кула.

След като разгледате североизточния ъгъл на крепостните стени, тръгнете на дясно по ул. Сердика и след няколко крачки ще сте на бул. Дондуков. Завийте на дясно по него и само след броени метри слезте в подлеза между Министерски съвет, сградата на Народното събрание (бивш. Партиен дом на покрива, на който беше петолъчката) и Президентството. В този подлез ще видите източната порта на Сердика. Тук краката Ви ще стъпват по оригинална римска улица, която според археолозите е последно ремонтирана през VI-ти век. Портата е защитавана от две триъгълни кули - по една от двете и страни. От тук е продължавал на югоизток към Филипополис (дн. Пловдив) един от най важните пътища в Римската империя - Via Diagonalis или Via Militaris, който следвал протежението на булевардите Цар Освободител и Цариградски шосе. В подлеза разгледайте и окачения на стената срещу портата план на римска Сердика, за да получите добра ориентация какво сте видели и какво предстои да видите.

Излезте от противоположния край на подлеза и ще се озовете пред главния вход на Археологическия музей и лапидариума - точно там, от където започнахте обиколката. Тръгнете по бул. Цар Освободител в посока към Софийския университет и Орлов мост. След това, преди да достигнете Царския дворец с Художествената галерия завийте на ляво по ул. Княз Александър I и след няколко метра - на дясно по ул. Московска. На първата пресечка тръгнете на ляво по ул. Будапеща и веднага ще видите новата сграда на 5-зведния хотел Арена ди Сердика. В неговия приземен етаж със свободен достъп са експонирани останките амфитеатъра на Сердика. Открит е през 2004 г. Проучена и консервирана е около 1/6 част от него - всичко което е под хотела. Останалата част е под съседните сгради и не е разкопавана. За съществуването на амфитеатъра се знаело десетки години преди това по откритата каменна плоча - афиш с релефи, които изобразяват и един вид рекламират зрелища, които щели да се проведат на арената на амфитеатъра в Сердика - борби между животни и между животни и хора. Зданието е построено в края на III-ти - началото на IV-ти век върху останките на по-древен театър от старогръцки тип, датиращ от II-ри век. То има елипсовиден план с арената или овалната пясъчна сцена в средата, около която стъпаловидно се издигат каменните пейки за зрителите. Амфитеатърът бил извън крепостните стени на Сердика, но изглежда това не му пречело да заема централно място в културния и духовен живот на града. Освен гладиаторски борби на сцената му можело да бъдат наблюдавани и слушани театрални постановки, музикални събития, рецитали на поети и речи на оратори. Арената на Сердикийския амфитеатър (60.5 м x 43 м) е сред най-големите от всички 77 паметници от този тип, разкрити в различни части на света.

Върнете се на ул. Московска и продължете по посока на катедралната църква Св. Александър Невски. След като пресечете ул. Раковски, в ляво ще видите червената тухлена църква Св. София. Тя е един от най-старите запазени християнски храмове в Европа. Построена върху основите на 2 или повече още по-древни църкви. Има план на трикорабна базилика с тристенна абсида от изток и нартекс. Под пода й са запазени много раннохристиянски гробници с интересни фрески и мозайки. На територията на изток-югоизток от нея, чак до Националната библиотека, Ректората и Народното събрание се намирал некропола (гробището) на древна Сердика.

От тук пресечете площад Александър Невски и тръгнете по ул. Оборище. Скоро ше достигнете Докторската градина зад Националната библиотека, която е и последната точка от вашата обиколка на римска Сердика. Тук са изложени архитектурни фрагменти от храма на Зевс - Серапис, който се е намирал под днешния площад Гарибалди, т. е. извън крепостните стени на Сердика. В Докторската градина са подредени и различни паметници от средновековния Средец.

Споделете с ваши приятели в социалните мрежи: