• ../../img/hotelimg/zab/sofia/alexandernevski/pic01.jpg

    Поглед от югозапад

  • ../../img/hotelimg/zab/sofia/alexandernevski/pic02.jpg

    Южна фасада

  • ../../img/hotelimg/zab/sofia/alexandernevski/pic03.jpg

    Поглед от северозапад

  • ../../img/hotelimg/zab/sofia/alexandernevski/pic04.jpg

    Друг изглед от северозапад

  • ../../img/hotelimg/zab/sofia/alexandernevski/pic05.jpg

    Западна фасада, камбанария и централен вход

  • ../../img/hotelimg/zab/sofia/alexandernevski/pic06.jpg

    Централен купол

  • ../../img/hotelimg/zab/sofia/alexandernevski/pic07.jpg

    Нощен изглед

  • ../../img/hotelimg/zab/sofia/alexandernevski/pic08.jpg

    Външна украса - мозайка с позлата

  • ../../img/hotelimg/zab/sofia/alexandernevski/pic09.jpg

    Малък страничен вход от юг

Местоположение - кликнете върху картата:

Катедрала Св. Александър Невски, София

Църквата Св. Александър Невски е един от най-популярните символи на София и България изобщо. Разположена е в сърцето на столицата и е катедрален храм на българския православен патриарх. Нейните високи позлатени кубета се виждат от много места в града и са повод за гордост у всеки българин.

Идеята за строеж й се появява веднага след Освобождението, а един от най-големите радетели за нея е видният политик Петко Каравелов. Решението да бъде приведена в действие е взето на Учредителното събрание в старата престолнина Велико Търново през 1879 г. Средствата се набират от всички църковни общини по градове и села в страната, така че всеки българин, от която и да е част на България, може да е горд, че прадедите му са дарили поне една частица от средствата за този величествен православен храм!

Строителната дейност е започната символично с тържествено полагането на първия камък през 1882 г. Първоначалният архитектурен план на църквата е изработен от българския архитект акад. Иван Богомилов. След неговата смърт е извикан екип от руски архитекти, начело с проф. Александър Померанцев. Те изцяло променят първия проект. Окончателният архитектурен план е готов през 1898 г. и 6 години по-късно (1904 г.) започват истинските строителни работи по храма. Катедралата е завършена през 1912 г., точно в навечерието на Балканската война и може да се каже, че символизира идеята, която била завладяла всички българи тогава и която остава неизпълнена и до ден днешен, а именно обединението на целокупния български народ в една достойна европейска държава. За строежа на храма са похарчени повече от пет милиона и половина тогавашни лева.

Като признателност към Русия и нейния цар Александър II, наричан и "Цар Освободител", храмът е кръстен на известния светец, покровител на Русия - Св. Александър Невски, който приживе бил княз на Новгород през XIII-ти век и защитил русите разгромявайки шведските войски при река Нева (от където идва и прозвището му "Невски"). В 1916 г., когато по време на Първата световна война Руската империя е враг на България, катедралата е прекръстена на "Св. Св. Кирил и Методий", но още след 4 години старото й име е върнато отново. През 90-те години на миналия век част от чудотворните мощи на Св. Александър Невски е дарена на България от руския патриарх и сега тя се съхранява до олтара на катедралата.

Във вътрешната украса и изписването на църквата вземат участие огромен брой български и руски зографи, художници, скулптори, архитекти и различни строителни специалисти. Външната облицовка е започната от италиански майстори каменоделци и завършена от български такива. Гипсовите отливки на различните декоративни орнаменти по фасадата са дело на скулптора Вилем Глос. Активна дейност в строителството и украсата на храма взема известният български архитект Йордан Миланов.

Катедралата Св. Александър Невски има архитектурен план на петкорабна кръстокуполна базилика от неовизантийски тип, с акцент върху централния купол и камбанарията. При вътрешната и външната украса са използвани много скъпи и качествени материали, включително специално внесен италиански мрамор, оникс докаран от Бразилия, алабастър и други. Централният купол има височина от 45 метра и около него с тънки златни букви е изписана най-популярната християнска молитва "Отче наш". Осветителните тела за църквата са произведени в немския град Мюнхен.

Храмът има огромно вътрешно пространство с площ над 3000 квадратни метра, в което могат да се съберат над 5000 човека, почти толкова, колкото в най-голямата зала на Националния дворец на културата. Св. Александър Невски е най-големият православен храм на Балканите от своето построяване през 1912 г. до 1984 г., когато е завършена сръбската катедрала Св. Сава в Белград. Камбанарията е най-високата част от него, извисявайки се почти 53 м към небето. Тя има цели 12 камбани закупени от Москва. Най-голямата от тях е с тегло 12 тона, а най-малката – само 10 кг. Всички камбани заедно тежат около 23 тона.

В криптата на катедралата са експонирани едни от най-ценните произведения на българската иконопис. Изложбата се води филиал за старобългарско изкуство при Националната художествена галерия на България. Тук може да видите над 300 икони, стенописни фрагменти и различни елементи от църковна декорация, като най-старите от тях датират от времето когато Християнството e прието за официална религия в България - IX-ти век, а "най-новите" са от края на XIX-ти век.

Споделете с ваши приятели в социалните мрежи: