Църква Света Троица
центъра на Банско, до площад ВъзражданеЦърквата Света Троица и особено кулата на нейната камбанария са се превърнали в символ на Банско като един от най-привлекателните планински курорти, който смесва по удивителен начин очарованието на своето богато историческо минало и живописното си разположение в полите на величествения Пирин с модерни условия за ваканция и отдих - голям избор от реномирани хотели за всеки вкус и джоб, една от най-добрите ски зони в югоизточна Европа.
Църквата Света Троица била построена през годините на българското Възраждане. Нейното освещаване станало през 1835 г. Инициатори и основни дарители за това богоугодно дело били няколко заможни и по-будни местни жители като сред тях изпъква името на Лазар Тодоров Герман. Дядо Лазко, както бил наричан от местните хора, бил богат търговец, чиито кервани кръстосвали Османската империя и тогавашен кмет на селото (Банско тогава било село от три основни махали, всяка от които имала по около сто къщи). Той бил много влиятелна личност. Имал двама братя, единият от които Михаил Герман(ович) бил високопоставен дипломат при сръбския княжески двор, а другият Иван Герман - богат банкер във Венеция и Дубровник.
За място на бъдещата църква бил избран един парцел в центъра на селото, дарен от Лазар Герман и няколко други родолюбиви местни жители. Строежът на храма можело да започне, но първо трябвало разрешение с ферман от турските власти. Тъй като това било времето преди реформите в Османската империя, които обещавали равни права на християни и мюсюлмани, нова църква можело да се построи само на място, където преди това е съществувала стара такава. Изобретателните бансканлии решили този проблем като тайно закопали един кръст и една икона на избраното място и след това уж случайно ги открили, разпространявайки мълвата, че на същото място е имало много стара черква. И въпреки това, за да получат ферман било още необходимо да се похарчат много жълтици и да се използват връзките на Лазар Герман със солунския паша. Най-накрая ферманът бил издействан през 1833 г.
Строителните работи започнали веднага. Като дарители се включили почти всички жители на Банско, заможните и хаджиите с повече, а останалите - кой с каквото може. Почти всички трудоспособни мъже от селото работели на строежа. Тъй като не можело църквата да е по-голяма от местната джамия, родолюбивите българи разширявали тайно основите през нощта. Скоро събраните пари свършили. Лазар Герман отново използвал своето влияние и връзки и успял да осигури пари от богатия Алтън бей от Неврокоп (Гоце Делчев). Когато обаче беят разбрал за какво били използвани парите му, извикал дядо Лазко и го хвърлил в тъмница, където той скоро починал. И така този родолюбив българин не успял да види делото на живота си завършено, но направил достатъчно, за да остане и до днес в паметта на своите съграждани, а и на всички българи.
Църквата Света Троица e завършена и осветена през 1835 година. В годините след това тя e изографисвана по вътрешните стени и допълнително украсявана с нови икони. През 1850 започва изграждането и на кулата с камбанарията като средствата са отново дарени от местните жители. Братя Велеганови дарили камбаните.
Като архитектурен план църквата представлява трикорабна базилика или по-точно певдобазилика с дължина 44 метра, ширина - 22 метра и височина - 12 метра. Стените са с дебелина от 1.1 м, изцяло иззидани от дялан местен камък споен с хоросан. За основи и за подравняване на зидарията били използвани здрави дървени греди от мура. Църквата е вкопана, за да изглежда отвън ниска и да не могат турците да добият реална представа за нейните размери. Олтарът се помещава в майсторски построена и декорирана абсида във формата на половината от 18-ъгълна призма, украсена отвън със забележителен каменен корниз. Покривната конструкция се поддържа вътре от 12 масивни дървени колони от мура, символизиращи 12-те апостоли.
Над главния вход на църквата е изписана иконата на Света Троица, Под нея има кръст, а от двете му страни по един полумесец. Местните хора разказват, че именно тези полумесеци спасили по-късно църквата от разрушение, защото турците видели в тях символа на исляма и пощадили този християнски храм.
Стенописите вътре в църквата са изписани след 1835 година. Първоначално само около прозорците имало фризове от изографисани декоративни орнаменти, които се предполага, че са дело на зограф Велян Огнев.
Дворът е обграден от 4-метров дувар, за да скрива храма от нечестиви очи.
Кулата с камбанарията е започната 15 години след построяването на църквата, т. е. в 1850 година. Тя е изградена под ръководството на уста Глигор Доюв, известен сред местните хора като Глигата. Има четириъгълна форма със стени иззидани от големи обработени каменни блокове. В приземния етаж има малко огнеупорно помещение с обкована с желязо врата, което служело за дарохранилище на храма. На върха на кулата са закачени четирите медни камбани, подредени по тоналност. Те са изработени в Пловдив от известните майстори- камбанолеяри братя Велеганови, които са родом от Банско. Братята ги създали с голяма любов, слагайки в медта примеси от сребро, за да бъде звънтенето им по-чисто и звучно.
В кулата има монтиран стар часовников механизъм с тегло от половин тон, който работи безупречно и до днес. Задвижван е от сложен механизъм от големи железни зъбчати колела и каменни тежести, които мърдат стрелките на двата срещуположни циферблата. Часовникът е изработен от известния местен майстор Тодор Хаджи Радонов, чието дело са също подобни часовници в Благоевград, Петрич, Зографски манастир и дори в Цариград.
« назад