-
../../img/hotelimg/zab/bansko/nrilski/pic01.jpg
Къща-музей Неофит Рилски, Банско
-
../../img/hotelimg/zab/bansko/nrilski/pic02.jpg
Асмата в двора на къщата
-
../../img/hotelimg/zab/bansko/nrilski/pic03.jpg
Изглед към двора и чардака на къщата
-
../../img/hotelimg/zab/bansko/nrilski/pic04.jpg
Къщата гледана от улицата
-
../../img/hotelimg/zab/bansko/nrilski/pic05.jpg
Паметник на Неофит Рилски в двора на къщата
Къща-музей Неофит Рилски
стария град, с/у църквата Св. ТроицаМузеят посветен на бележития български възрожденец се помещава в неговата родна къща, известна сред бансканлии още като Бенината къща (по фамилното име на баща му поп Петър, който произхожда от стария местен род Бенини). Тя е разположена в историческия център на Банско, точно срещу впечатляващата камбанария на църквата Св. Троица. Къщата е типичен представител на традиционната банска жилищна архитектура от 18-ти и 19-ти век. Бенината къща е превърната в музей през 1981 г. по случай стогодишнината от смъртта на Неофит Рилски. В тази къща той е роден през далечната 1793 г. Живял е тук до 1811 г. В следващите десетилетия къщата е притежавана и стопанисвана от близки негови родственици и техните наследници като е запазила почти непокътнат автентичния си вид, а именно типичната за региона двуетажна или двускатна възрожденска къща.
На първия етаж са се намирали общите стопански помещения, а на втория етаж е живеело семейството. Къщата е забележителна с това, че е построена като истинска семейна крепост. И четирите й външни стени са опасани от още един пояс стени като пространството между тях образува тайник с няколко изхода от къщата към него и от него навън. През специални тайни входове и тунели можело от всяка една стая (дори и тези на втория етаж) да се достигне до него.
Кухнята е разположена на първия етаж (скат) и се отличава с нехарактерната си за района двойна пещ. До нея е помещението за съхранение на зимнина и хранителни припаси, както и т. нар. месилник - почти скрита малка стая с още една пещ и малък изход към тайника, който обикаля четирите стени на къщата.
На първия етаж има и още едно помещение, което е служело за обор на домашните животни. Сега неговите стени са изрисувани със стенописи представящи родословното дърво на Неофит Рилски. Художникът Тодор Цанев е изобразил и малкия Никола (светското име на Неофит Рилски) с майка му, Катерина, от едната страна и баща му, поп Петър - местен свещеник и учител в килийното училище, от другата.
На втория скат на къщата се намират помещението на килийното училище, женската стая, още една кухня и голяма стая - т. нар. от местните хора „кашчи”, която представлявала един вид гостна. Всички врати на къщата са толкова ниски, че човек със среден ръст трябва да се наведе, за да влезе без да си удари главата. Според някои старите бански къщи са нарочно строени с такива ниски врати, за да задължават гостите да прекланят глава в знак на почит към стопанина на дома. Това се отнасяло с особена сила към турците, които влизайки в домовете на местните българи били принудени да „преклонят глава”.
От големия дървен чардак пред къщата се преминава направо към селскостопанската част. Сега тя е преустроена в продължение на музея с много интересна документална експозиция, в която се съдържат доказателства, че Неофит Рилски е роден тук (в миналото имало спорове дали той наистина е от Банско). Тук може да видите и автентични документи от участието на родолюбивия възрожденец в строежа на желязната българска църква Св. Стефан в Цариград.
